Съда на ЕС отсъди дългоочаквано решение по дело C-405/16 , в което ищеца Германия успешно защити тезата си, че преференциалните цени за изкупуване на ВЕИ енергия не представляват държавна помощ, когато за тях не се заплаща със средства от бюджета и няма ефективен държавен контрол върху постъпленията. Това решение на съда е фундаментално, защото по същество схемата за подпомагане "преференциална цена", въведена в България и нотифицирана с НПДЕВИ също не е държавна помощ, тъй като като държавата твърди:

Разходите, свързани с тази схема не се покриват от бюджета. Те се включват в цената за пренос на електрическа енергия, като по този начин се заплащат от всички потребители, пропорционално на тяхното потребление.

Решението на Съда от своя страна обезсилва нотификацията относно държавна помощ SA.44840 (2016/NN) с №04.080.2016 C(2016) 5205 final 

Дело C-405/16 също така отменя твърденията за двойно финансиране, в случаите на използване на схема "преференциална цена".  Очакват се сериозни корекции в българското законодателство и нова нотификация по ЗЕВИ! НС, ПК по енергетика и МЕ трябва да спешно да направят корекции ,които да бъдат нотифицирани отново. В тази връзка СЕПЗЕ напомня,че новата директива 2018/2001/ЕО за насърчаване на ВЕИ от 11.03.2018г., също се налага да бъде спешно транспонирана,защото към момента ЗЕВИ противоречи на европейското законодателство.

Някои от по-любопитните моменти от решението на съда на ЕС по дело C-405/16 са:

С решението си от днес Съдът уважава жалбата и отменя както решението на Общия съд, така и решението на Комисията. Според Съда Общият съд погрешно е приел, че приходите от допълнителната такса по Закона EEG представляват държавни ресурси. От това следва, че липсва елемент, който е необходим за квалифицирането на предимствата, които следват от установените със Закона от 2012 г. механизми, като „помощи“ 

От една страна, допълнителната такса по Закона EEG не може да бъде приравнена на налог, тъй като Законът EEG от 2012 г. не задължава доставчиците, снабдяващи крайните потребители, да прехвърлят върху последните сумите, преведени на основание на допълнителната такса по Закона EEG. Фактът, че „на практика“ финансовата тежест, възникнала вследствие на допълнителната такса по Закона EEG, се прехвърля върху крайните потребители, не е достатъчен в това отношение.

От друга страна, Общият съд не е установил, че държавата е оправомощена да разполага с приходите от допълнителната такса по Закона EEG, нито дори че упражнява обществен контрол върху ОПМ, натоварени да управляват тези приходи. По-специално според Съда фактът, че приходите от допълнителната такса по Закона EEG са предназначени изключително за финансирането на схемите за подпомагане и обезщетяване съгласно разпоредбите на Закона EEG от 2012 г. по-скоро показва именно че държавата не е в състояние да разполага с тези приходи, т.е. да вземе различно решение за предназначението им.

Освен това, ако приетите от Общия съд факти действително позволяват да се направи изводът, че публичните органи упражняват контрол върху това дали Законът EEG от 2012 г. се изпълнява добре, то въз основа на тях не може да се заключи, че е налице публичен контрол върху приходите от допълнителната такса по Закона EEG.

Поради същите причини Съдът констатира, че Комисията не е установила, че предвидените от Закона EEG от 2012 г. предимства включват държавни ресурси и следователно представляват държавни помощи. Затова Съдът отменя не само решението на Общия съд, но и това на Комисията.

Цялото решение тук