на иновативна и прогресивна политика, водеща до енергийна независимост на всеки европейски гражданин и юридическо лице, чрез екологично, енергийно производство.
Достигане на дял от 40% от ВЕИ за България спрямо общото енергийно производство на страната до 2030г.

Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ представлява важна част в пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите парникови газове и съобразяване с ангажимента на ЕС, съгласно Парижкото споразумение от 2015г., относно изменението на климата след 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, както и с рамката за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката в периода до 2030г., включително обвързващата цел на Съюза за намаление до 2030г. на емисиите с поне 40% в сравнение с количествата от 1990г.

Обвързващата цел на ЕС до 2030г. в областта на възобновяемата енергия и приносът на държавите членки, включително техните базови дялове във връзка с общите национални цели за 2020г., са сред основните елементи, които имат първостепенно значение за политиката на Съюза в областта на енергетиката и околната среда. Други такива елементи са включени в рамката, предвидена в директива 2018/2001/ЕО, като например за развитието на отоплението и охлаждането с възобновяема енергия, както и за развитието на възобновяемите транспортни горива.

Друг важен елемент от новата Директива 2018/2001/ЕО са категоричните текстове в съображение 29 и член 6 за гарантиране на устойчива среда на реализирани и бъдещи проекти. Въведена е забрана на държавите, членуващи в ЕС, да налагат регулаторни промени и ретроактивни действия.

Съюзът на европейските производители на зелена енергия има значим принос за приемането от Европейския парламент на Глава „Стабилност на финансовото подпомагане “ в новата си Директива, позовавайки се на създадената ситуация за малките ВЕИ от законодателя на Р. България.

на подхода на България към малките ВЕИ и защита устойчивостта на тези проекти. Европейското законодателство определя ВЕИ до 500 kW.p. като малки инсталации (по дефиницията, формулирана в Европейския Регламент 651/ 2014 и § 17 от преамбюла на Директивата 2018/2001/ЕС), за които общото законодателство не би могло да бъде приложено без допълнителните разпоредби от европейските директиви, за да се гарантира тяхната жизнеспособност и устойчивост.

За съжаление българското законодателство към този момент не прави разлика между малки и големи инсталации, поради което тази категория фирми са ощетени и дискриминирани от действащото законодателството и подзаконовите нормативи. През 2015г. (със ЗИД на ЗЕ от 24.07.2015г., касаещ ЗЕВИ) Народното събрание постанови регулаторни промени за всички ВЕИ производители, за малките ВЕИ това се отрази икономически стресово, като допълнително наложи изкупни цени, три пъти под себестойност, на 274 микро български ВЕИ, което ги доведе до състояние на фалит. Тези промени доведоха и до троен стандарт при ВЕИ производителите, нарушаване на европейското законодателство, противоречие в националното законодателство и хаос в институциите.

Необходимо е преосмисляне на държавната политика към малките ВЕИ, в съответствие с Европейското законодателство, чрез отмяна или промяна на §18 от ЗИД на ЗЕ (24.07.2015 като ПЗР на ЗЕВИ). Наложително е незабавно транспониране на Европейското законодателство по отношение насърчаване на производството от ВЕИ, съгласно Директива 2018/2001/ЕС.

Ние считаме, че в България е необходимо участието на неправителствени организации и сдружения в обсъждането на законодателните проекти, за да може в държавата да се създават и прилагат закони, в защитена и устойчива инвестиционна среда.

Настояваме в периода до 2030 г., в който България има цел да реализира 34% от ВЕИ производството, да се насърчават инвеститорите в малки ВЕИ инсталации и производства от ВЕИ за собствени нужди. Това ще води до увеличаване на екологично производство и повишаване жизнения стандарт на българските граждани.